Волейбол правила Детайлно ревю и интересни факти за играта
Този състезател играе само на втора линия. Може да замести всеки един играч на втора линия, като интересното е, че това не се счита за смяна. Отбележете факта, че те играят в срещуположни зони или в диагонал – напр., 2-5, 1-4, 3-6. Другата задача на посрещачите е да нападат – състезателят на втора линия напада от зона 6 (така нареченият пайп), а този от първа линия – от зона 4 (още ги наричат четворки). Главни изисквания тук са мощно нападение, разнообразие от нападащи удари, както и психическа устойчивост. Обикновено в игра участват само 6 от играчите.
- Една година по-късно наименованието на играта било променено на „волейбол“.
- Опорите се разстилат, за да имат удобна позиция.
- Докосването на топката до ръцете на блокиращите не се брои за удар и с топката може да играят и хората участвали в блокадата.
- В началото броят на участниците не бил ограничен, а също така началният удар се изпълнявал с една ръка на един крак.
- При групова блокада топката може да се удари едновременно от един, двама или трима играчи.
Настройката в движение се извършва с прибрано стъпало. Краката трябва да се огъват, за да се позволи на играча да се движи по-бързо. А сега, нека ви обясним за така нареченото нареждане във волейбола.
Според волейбол правилата той трябва да отиде до средата на мрежата от своята зона, където и да се намира в момента, и да подаде топката към нападателите. Блокада могат да извършват само играчите от първа линия (зони 2, 3, 4). Докосването на топката до ръцете на блокиращите не се брои за удар и с топката може да играят и хората участвали в блокадата. При групова блокада топката може да се удари едновременно от един, двама или трима играчи. Отпред и на гърба на фланелката трябва да има номер на играча, като той не може да се повтаря с този на друг играч от същия отбор.
То произлиза от английската дума „volleyball”, което значи „удар по летяща топка“ или воле. То пък на свой ред е взет от латинската дума за летя – „volare“. Винаги на първа линия има един разпределител и двама нападатели.
Разликата е минимална, но все пак е от значение. Зоната на атака се определя от две нанесени линии върху игрището. Комбинациите са предварително уговорени методи за нападение от няколко нападатели с цел разкъсване на противниковата блокада. Идеалната комбинация е, когато топката може да бъде нападната от няколко играчи по време на нейния полет. Вдигането е подаване на топката за нападение. Това е една от най-отговорните части на играта, защото без добре вдигната топка не може да се извърши добро нападение и топката ще бъде отбита.
Отборът
За първи път играта волейбол е показана в Руското техническо училище в София през 1922 г. Дружество Сила включва волейбола в своята програма за спортна подготовка, а през 1925 се организира и първото официално състезание по волейбол в България на II мъжка гимназия в София. Победител в това състезание става VIIд клас. Играчът се движи с преследвана стъпка, когато топката не кацне директно върху него, а на близко разстояние. Стъпалото, което е най-близо до топката, прави кратък скок до зоната за кацане, другият крак го следва по същата линия.
Нападателят
Когато бъде спечелен начален удар от даден тим, играчите са длъжни да сменят позициите, като трябва да отидат в съседната зона. Блокадата може да бъде единична (изпълнена от един играч) и групова (изпълнена от двама или трима играчи). По правила всеки гейм се играе до 25 точки, като задължително е тимът да има предимство от поне 2 точки. Само за петия гейм се изискват максимум 15 точки. Ако се стигне до резултат 14 на 14 (или 24 на 24), тогава играта продължава, докато някои от отборите не получи желаното преимущество от 2 точки, например 18 на 16 или 29 на 27. Победител се излъчва при първите три спечелени гейма.
България заема 3-то място за мъже и жени, след Румъния и Югославия. Волейболът се разпространява и в Русе, Казанлък, Борисовград (дн. Първомай), Бургас, Пловдив, Перник, Пазарджик. Волейболът става олимпийски спорт от 1964 година. Международната федерация по волейбол (FIVB) е основана през 1947 г.
Специализация на играчите
Използва се от почти всички професионални отбори поради възможността за тясна специализация на всички играчи. Отборите се състоят от 14 играчи, един треньор, един помощник-треньор и лекар. Един от играчите е капитан на отбора и неговото име трябва да се отбележи в протокола. От 2021 либерото вече има право да е капитан.
Посрещане (защита)
Влизането на разпределителя за вдигане е показано на последните три диаграми по-горе. Теоретично това е най-добрата схема, понеже винаги има 3-ма нападатели на предна линия. Това определя много малкото използване на тази схема в съвременния волейбол. Възможните отигравания на играчите след начален удар или нападение на противника са посрещане или защита. Посрещането обикновено се изпълнява с две ръце отдолу, понеже по този начин има по-малка вероятност от т.нар. „носене“ на топката, за разлика от посрещането отгоре.
Отскачането за блокада трябва да стане според отдалечеността на нападателя от мрежата. Това са относителни моменти, които зависят от конкретния нападател и блокиращ, и трябва да се актуализират по време на срещата. Маншетът за волейбол е техническият жест, който се състои в кацане и удряне на топка с двете предмишници. Тази техника се предлага само във волейбола и изисква специфична подготовка.
При защита често се налага да се приема топката с една ръка при падане (извършва се приземяване). Забранени са предмети, които могат да доведат до травми или да дадат изкуствено предимство на играча. През 2015 година на първите Европейски Олимпийски игри мъжкият национален отбор взима сребърен медал. През 2012 година на Олимпийските игри в Лондон мъжкият национален отбор на България се класира на четвърто място. Българският национален отбор по волейбол е с олимпийска квота за игрите в Пекин 2008, извоювана на Световната купа в Япония 2007. Играчът, който решава всички тактики, който избира кой нападател да обслужва, който постоянно гледа в мрежата и наблюдава позицията на противника.
Ако е разрешено да се припокрива централната линия с крака, обаче е забранено цялото стъпало да се постави https://palmsbet-bulgaria.com/ извън тази линия. Крайният защитник, атакуващ 3-метрова топка, трябва да изведе повикването си отвъд линията 3 м (между 3 м и 9 м), в противен случай това също е грешка на крака. В края на тази публикация се надяваме, че вече сте напълно наясно с това как се играе волейбол и каква роля има всеки състезател за отбора. Топката лесно би могла да бъде отбита, ако не е вдигната добре във въздуха. Атаката пък е всяко едно изстрелване на топката в противниковия отбор, като може да бъде къса, обикновена и заострена.
Затова се казва, че могат да бъдат извършени 6 нормални или 3 пълни смени. Когато някой от играчите се контузи и отборът е изчерпал смените си, той може да бъде заменен по изключение с всеки друг играч. Ако играч бъде изгонен и отборът е изчерпал смените си, той губи гейма или мача. Ако топката е далеч от приемника, приемникът трябва да използва темпото на движение, за да се движи по-бързо. Той извършва същото движение за крака, който е най-близо до зоната за кацане, но тялото му също следва топката. Защитникът действа според опасността на атаката; или спира топката близо до мрежата, скача, за да събере ръцете си, това е блокът, или вдига топката в ниска защита.
Нужно е да се уточни, че въртенето става по посока на часовниковата стрелка. Това ще рече, че състезател от зона 1 трябва да се премести в зона 6, този от зона 2 – в зона 1, и така нататък. Това означава, че играчите не са статично позиционирани. Те са разположени успоредно на мрежата и да на разстояние 3 метра отдясно и отляво.
